"Нощта на Върколака" от Колин Уолъмбъри (книга-игра)

 

Годината е 1994, а под псевдонима Колин Уолъмбъри е издадена книгата-игра "Нощта на Върколака". Както винаги, очакванията за хубава история се оправдават: предложено ни е мрачно фентъзи със страхотна зимна атмосфера.

Главният герой е благородник, който мистериозно е призован заедно с останалите мъже в кралството от своя владетел, който лично се появява на балкона, си за да съобщи, че над него тегне проклятие и точно тази нощ ще дойде върколак, който да го погуби. Обещава онзи, който успее да донесе главата на звяра, да стане негов съветник и наследник на трона. 

За съжаление или не, повечето книги на Любомир Николов имат сходни предимства и недостатъци. На всеки е ясно, че го очаква поредната приказна история, която е написана по майсторски начин. Проблемът тук отново е игровата част. Този път, за да няма толкова много внезапна смърт, авторът е въвел "втори шанс" за читателя: хвърляне на зар и възможност да му се размине, след като се е отклонил от верния път. Отново липсват кодови думи, поради което проверките стават чрез питане за притежание на даден предмет. Пропускът е, че при едно от разклоненията не се стига изобщо до вземане на нещо, а направо е предоставен изборът от предмети, които да бъдат използвани. Друг път разклоненията се сливат така, че четейки текста за първи път, се питаш какви са тези същества, които се споменават. Има ги и досадните нравоучения на Любомир Николов, които вероятно са подходящи за млада аудитория, но ние отдавна не сме такава. Вече не ни се струва нормално винаги да се върши добро и да се пощадяват враговете, нали така?

И все пак, прочетете тази леко зловеща история - хубаво е да знаем откъде е тръгнал жанра!

Линк към gamebook.bg (след регистрация): ТУК

Линк за безплатно сваляне (след регистрация): ТУК

"Светилището на Хиперборея" от Тим Дениълс (книга-игра)

 

Много от хората чели "Светилището на Хиперборея" още като деца, пазят хубави спомени от нея. Аз за съжаление не съм тях, поради което трябваше да подходя с известно разбиране към тази книга, издадена през вече далечната 1994 година. Едно нещо обаче ми беше ясно: Любомир Николов е доказан разказвач!

Тази книга-игра представлява зимна атмосферична приказка, предназначена за тогавашните деца. Отново, както в повечето негови книги няма дневник, кодови думи или показатели. Има само таблица със случайни числа, която често влиза в употреба. Накратко, разказва се за момче на име Пер, чийто брат се кани да участва в състезание с шейни, за да спечели награда, с която да финансира следването му. Появяват се лоши рокери, които също искат да се доберат до наградата, и се стига до проявена агресия спрямо братята. Не знам дали Колин (наричам го така, защото за повечето от нас Любомир Николов си е Колин Уолъмбъри) е чел и заимствал нещо от "Хрониките на Нарния", но в един момент читателят попада в магичния снежен свят на Хиперборея, който е населяван от всякакви митологични същества като джуджета, тролове, върколаци, вещици, снежни кралици и... богове.

Какво ми хареса:

* Носталгична зимна приказка, написана по характерния за Любомир Николов начин - макар на моменти изказът му да звучи старинен и странен за младежка аудитория, в него има някаква магия.

* Въпреки, че авторът не се слави с игровите си механики, тази линейна история предоставя възможността да бъде премината по два основни пътя, тоест има някаква преиграваемост.

* Сетингът на книгата е скандинавски - имената на героите, градовете и местностите звучат датско-норвежки. Едно време англосаксонските имена и градове бяха по-разпространени.

Какво не ми хареса:

* Отново липса, на каквито и да е игрови механики. Много често грешен избор води до директен край или изпробване на късмет - 50/50 дали ще ти се размине. Липса на кодови думи и нужда от помнене дали имаш даден предмет и дали си бил при някого. 

* През цялото време се насажда едно досадно нравоучение. Героят трябва да е добър, да помага на всички, дори на врага си. В противен случай го очакват проблеми. Не знам доколко е редно децата да бъдат възпитавани така, защото в реалния живот нещата не стоят по този начин. 

* Никога не съм бил почитател на смесването на прекалено много, на пръв поглед взаимоизключващи се светове - в случая приказни и митологични същества с богове. Този подход не ми хареса още в "Пътят на Тигъра", не ми се понрави и сега.

В заключение, прекарах си хубаво и се върнах назад в годините, когато книгите-игри бяха едно от малките ни забавления в онези смутни години.

Линк към gamebook.bg (след регистрация): ТУК

Линк за свободно сваляне (след регистрация): ТУК

"Пробив в NBA" от Майкъл Майндкрайм (книга-игра)

 

 

Тази книга-игра слага край на своеобразната баскетболна трилогия на автора. Сюжетно се доближава повече до „NBA – Краят на коридата”, понеже за добро или лошо, отново липсва Суперагентът. Надграждането се състои в това, че като новоназначен треньор на Демоните от Торменто, този път трябва да спечелиш титлата в рамките на три сезона. Реалистичното тук е, че имаш възможността да подобряваш отбора всяка година и така да стигаш все по-далече в плейофите. 

Какво ми хареса:

+ За трети пореден път (направо си е хеттрик), икономическата/мениджърска част на играта ми хареса най-много. В зависимост от трудността, разполагаш с различен бюджет, а спрямо решенията ти зависи дали ще наблегнеш повече на пари в брой или годишни приходи.

+ Вкарани са различни похвати, които да направят привличането на баскетболисти разнообразно при всяко преиграване: забранени играчи, допълнителни показатели като престиж, зала и мажоретки, които са решаващи при купуването на определени играчи.

+ Намалено количество тестове за знания относно съответния период в NBA. При предишните две книги количеството им беше досадно по-голямо, но с времето Майкъл изглежда си е взел бележка. Шансът при разиграването на самите мачове също не е така решаващ както преди.

Какво не ми хареса:

- Отново се изискват прекалено много знания за NBA от онова време. Тогава това е било страхотно за запалените фенове (главно само за тях), но към днешна дата не е така. Някои от отборите вече не съществуват и са с нови имена и седалища.

- Книгата е доста трудна и на кежуъл играчите няма да им е леко. За постигането на добри резултати и разучаването на тънкостите ѝ, ще са нужни доста преигравания. Това, естествено, може да се брои като плюс за хардкор геймърите, които и до днес преиграват книгата с голямо удоволствие и сравняват резултатите си на форума за книги-игри. 

Препоръчвам "Пробив в NBA" главно на заклетите играчи, които ще минат няколко пъти през книгата и ще разкрият тайните ѝ, докато не постигнат оптимален резултат. В нея има много възможности за различни преигравания, което прави притежанието ѝ още по-ценно.

Fighting Fantasy Legends - компютърна игра / мобилно приложение

 

Не съм от хората, които губят часове, дни и седмици в играене на новите бляскави игри с реалистична графика. Все още си пускам емулатори с игри от детството или класиките от юношеските години, когато да имаш собствен компютър вкъщи все още не беше даденост. Спокойно мога да се самоопределя като ретро геймър, като тук се причислява и неугасващият интерес към офлайн соло гейминга, или по-просто казано: книгите-игри. Понякога тези два вида пренасяния в други светове могат да се обединят, и тогава на бял свят се появяват игри като Fighting Fantasy Legends. Студиото Nomad Games е пресъздало света на Битки Безброй на компютър, под формата на настолна игра. Сигурна комбинация, която ще ме отдели от света за неопределено време.

Стандартно, започваме с избор на герой, показатели и умение. Твоят приключенец може да бъде варварин, джудже или елф. Навлизаме в един отворен свят, в който може да обикаляме, да изпълняваме мисии в различна последователност, да трупаме опит, предмети и пари. Когато играеш за първи път и всичко ти е неизвестно, атмосферата на Битки Безброй се усеща с пълна сила. Просто обикаляш напред-назад, наляво-надясно, докато разбереш тънкостите на играта и наредиш пъзела малко по малко. 

 

Концепцията е страхотна: компютъризирана настолна игра с карти и случайни събития. Дори да минеш по един и същи път (което се налага многократно), ще ти се случат различни неща. Най-вълнуващата за мен част, бяха битките. Предимството на дигитализираните хартиени игри е, че използването на зарове е автоматизирано. Звуците от хвърлянето им, както и от размяната на удари, допринасят допълнително за потапянето в атмосферата. Героят трупа опит, вдига нива, с което става и по-силен. Няма как да минем и без класическите за тази поредица проверки на показателите Умение и Късмет. И като при всяко уважаващо себе си RPG, имаме възможността да станем по-силни, преди да се изправим срещу поредния по-труден съперник.

Да кажем няколко думи и за текста. Тук той е сведен само до описания на ситуации и е точно толкова, колкото трябва да бъде. Дългите текстове в подобни игри са леко затормозяващи и развалящи цялостното удоволствие. Нека оставим многото четене при книгите, където то е много по-приятно и не толкова натоварващо очите.

В крайна сметка, ако сте носталгици и обичате подобен вид приключения, пробвайте тази игра!

Линк към Steam

Линк към Google Play 

Choose or Die (2022) - филм

 

След интерактивния епизод на Black Mirror, Netflix отново се отчита с нещо геймърско. Този път в наши дни отнякъде се появява 80-тарска базирана на текст приключенска игра с името "CURS>R", която по някакъв начин влияе на реалността. На нея попадат женен мъж (колекционер на ретро видео игри), студентка по програмистика (работеща като чистачка, за да издържа себе си и ментално нестабилната си майка), както и нейният приятел (geek и талантлив програмист). 

Няма да разказвам сюжета, само ще отчета, че филмът е доста брутален, а музиката на Лиъм Хаулет (The Prodigy) допринася много за атмосферата. Успях да науча и интересния факт, че през 80-те години във Великобритания тези ролеви видео игри са били много модерни, като предприемчивите разпространители са предлагали опцията децата да навъртат чрез dial-up връзка големи телефонни сметки на родителите си. Вероятно така е изглеждал там преходът от книги-игри към видео такива.

Рейтингът в IMDb е 4.8 (което навярно е малко), но го препоръчвам на феновете на ужаси, видео и книги-игри.

"30 минути в бъдещето" от Борис Воденичаров (книга-игра)

 

Може би сте чели/чували думите на Стивън Кинг, че е важна историята, а не кой я разказва? Тази тук ме прикова за няколко часа към компютъра (макар да предпочитам четенето на хартиен носител), и не ме остави да се захвана с нещо друго, докато не я довърших. И това при положение, че имам много скромен опит с четенето на научна фантастика - няколко произведения на Айзък Азимов и толкова. Е, любимият Кърт Вонегът също, но там нещата са малко по-различни, но пък много близки именно с "30 минути в бъдещето".

Нека тук спомена, че този роман е интерактивен - тоест, ти избираш какво точно да се случи на главния герой. Едно от предимствата на електронната форма на такъв вид произведения е, че на екрана ти излиза само текстът, който четеш в момента. Така успях да се съсредоточа върху довършването на историята, вместо да прилагам "десетпръстния метод" за разлистване на страници, защото любопитството ме гложди да разбера какво ще се случи, ако избера нещо друго. 

Книгата може да прочетете/изиграете в този удобен вид на новия сайт за онлайн четене на книги-игри: https://gamebook.bg/ - напълно безплатно е (след регистрация), а съдържанието му постоянно се увеличава. Тя също така е налична в ePub формат и на сайта https://biblio.bg/ - ЛИНК

Сюжетът разказва за един буден, но мъчен от въпроси младеж, който в началото на 80-те години е завършил училище, но не бива приет за студент в желаните от него специалности, поради което убива време до получаването на повиквателна за родната казарма в терзания и опасения. Докато  съвсем неочаквано не получава покана за участие в научно изследване, провеждано в мазетата на типична за онова време соц сграда.

Откъм интерактивност, тази книга-игра е линейна - историята тече в зададената от автора сюжетна линия, а изборите ѝ придават различен "цвят". Използвана е механиката "кодови думи", чиято основна цел е накрая читателят да има възможност да оцени представянето си и да му се намекне коя част от цялостния пъзел на историята е пропуснал. За кратко се появяват два показателя, както и използването на зар, които като еднократни похвати (особено зара), са леко излишни и е можело да мине и без тях.

Макар да има какво още да се подобри откъм текст и игра, този интерактивен роман застава до най-добрите произведения в жанра - както в Старата, така и в Новата вълна книги-игри. Изключително силен момент за мен беше финалът, в който се създава усещането за разказ в разказа. Прекарах страхотни часове с него и го препоръчвам най-вече на феновете, родени преди 1990 година. За по-младите би бил просто една история за отминали времена...

 

"Котарака и Спасението на Аврея" от Ал Торо (книга-игра)

 

Дойде времето и за моя първи сблъсък със света на Крея и Котарака. Реших да започна от разказа-игра, който проследява ранно приключение на младия авантюрист. Четейки заглавието винаги съм си мислил, че Аврея е някаква държава или територия, която трябва да бъде спасена от нещо, но се оказа, че е жена. И то такава, която е близка до сърцето на чичото на главния герой, който също така е и негов ментор. На Котарака е възложена нелеката задача да открие къде е държана и разпитвана тя, и да я спаси.

 

Произведението е класическо фентъзи, което разказва за свят, в който освен хора, има елфи, джуджета и други същества. Всичко е описано и изградено майсторски и подозирам, че в следващите книги ще става още по-живо и цветно.

Едно от нещата, които ми допаднаха най-много в геймплея, е липсата на зарчета и късмет. Не че имам нещо против зарчетата, особено когато се използват като помощно средство за провеждане на битки, но в последните години имах възможността да изиграя и преведа доста разкази-игри от англоезичната школа, в които основната механика представляваше проверки на показатели с помощта на зарове (Става дума за произведенията от вече несъществуващия конкурс Windhammer, представляващи кратки разкази-игри до 100 епизода. Можете да ги прочетете/изиграете на страниците на Списание за книги-игри). Докато в западната школа това се смята за нещо съвсем нормално (особено за поредицата Битки Безброй), тук предпочитаме късметът да не е водещ, а сведен до минимум. 

Останалите игрови похвати тук са широко използваните избор на умения, сдобиване с предмети и кодови думи. Знаете ли какво още характерно за англоезичните книги-игри не се среща тук? Случвало ли ви се е да четете нещо от сорта на Битки Безброй или Самотния вълк и да стигнете до препятствие, което не може да бъде преодоляно, освен ако не притежавате определено умение или предмет? Е, тук няма да ви сполети подобно нещо. Авторът се е погрижил приключението да може да бъде минато успешно по различни начини и без някое умение или предмет да бъдат задължителни. Нещо повече - има добър и още по-добър финал, а за най-запалените геймъри има възможността представянето им да бъде оценено.

Минусите, които открих, са малки и незначителни. Няколко дребни грешки, които лесно биха били отстранени след корекция/редакция, ако разказът някога бъде издаден под формата на книжно тяло. Бих препоръчал и ново форматиране на текста - понеже избягвам да чета онлайн, си принтирах произведението. В момента се получава разхищение на място и хартия, които леко развалят удоволствието от четенето.

Прочетете "Спасението на Аврея", особено ако вече сте минали през книгите-игри за Котарака и сте им фен. В противен случай, последвайте моя пример и започнете оттук!

Линк за безплатно сваляне (след регистрация): ТУК

Линк към Google Play: ТУК