Стигнах и до втората баскетболна книга-игра на Майкъл Майндкрайм, която по подобие на „Демоните в NBA”, също прочитам чак сега. Понеже двете имат много общо помежду си, ще направя нещо като паралел между тях. Приличат си още и стеченията на игрите, които направих: „Коридата” също я превъртях от първия път с известна доза късмет и тук-там познания за играта (голям фен съм на баскетбола, но на европейския и международния, и гледам доста мачове). За съжаление тук късметът е по-сериозно застъпен отколкото при „Демоните”, но това не ми пречеше да хвърлям зарове с трепет и да се вълнувам до края. И в двата финални плейофа победих в седми решаващ мач, а читателите знаят, че седмите мачове се решават изцяло от заровете...
Какво ми хареса:
+ И тук икономическата част на играта (сетъп-а) ми хареса и попълвах дневниците с удоволствие. Нямаше я Кали с уменията ѝ, но пак трябваше да се убеждават да останат играчи и да се посети местния колеж. Парите се определяха от късмета, но това не ме подразни. Отново имаше трансферен лист с играчи, които да привличаш. Изобщо, както трябва да бъде в подобна игра!
+ Този път положителното в тестовете беше, че имаше и въпроси за играчите ти. Ако имаш баскетболист със силен показател, това ще ти донесе допълнителни точки.
+ Макар, че резултатите се определяха до голяма степен от шанса, този път имаше малко по-голямо разнообразие в протичането на мачовете.
+ При цялото ми уважение към Суперагента и всичко, което е дал на книгите-игри от старата вълна, но това да вземаш решения от името на президент и треньор е доста по-реалистично. Включването в игра на Майк в първата книга ми дойде малко в повече, макар фантастичната основа на сюжета.
Какво не ми хареса:
- Прекалено много зарове и шанс. Особено във финалните четвърти и седмите мачове, където се предполага, че тактическите умения и индивидуалната класа на играчите би трябвало да имат повече тежест.
- Отново тестове с преобладаващи въпроси за отборите по онова време и статистиките им. Както споменах по-горе, тук поне имаше значение и класата на селекциата ти.
- Тук, за разлика от при „Демоните в NBA”, преиграваемостта е с една идея по-голяма, но ще се основава главно на заровете. Няма чак толкова много възможности за разнообразни трансфери и е напълно възможно да се мине по същия или подобен път като при първото изиграване.
Бих казал, че „NBA – Краят на коридата” също е задължителна за феновете на жанра и по-специално на баскетбола. Ако пък обичат да хвърлят зарове, ще си прекарат още по-приятно, особено ако приложат тази гейм-механика в решаването на онази част от тестовете, която се касае до познанията в областта на NBA от онези години...
