"Вълча дупка" от Слави Ганев (книга-игра)

 

Слави Ганев дебютира в света на книгите-игри през 2014 година в четвърти брой на сборника „Призвание Герой”. Иначе се изявява като автор и преводач, а на мен лично ми беше известен с преводите си на пълното издание на „Дракула” от Брам Стокър, „Момичето, което обичаше Том Гордън” от Стивън Кинг и „Великият бог Пан” от Артър Макън. Всеки път, когато такава личност се пробва в писането на интерактивна литература, това засилва интересът към творбата му...

„Вълча дупка” е уникална по рода си с времевия период, за който става дума в нея: края на 30-те години. Европейската война е свършила, Цар Борис III (или Борис 3, както би казал Пената) е владетел на България, а главният герой Фоков е върколак, който скита от място на място, борейки се с природата си. Да, картите са открити от самото начало и няма никаква мистерия какво го мъчи. По време на това пълнолуние трябва да се барикадира в изоставена ловна хижа в покрайнините на село Пепелище – мястото, където би трябвало да живее негов чичо. Ще имате възможността да разкриете повече подробности за произхода му и в литературно отношение произведението е страхотно направено. Имаме интересна история, хубави диалози, в които се използват специфични за времето диалектни думи, интригуващи персонажи и... няколко часа до трансформацията.

Именно Времето е най-ценният ресурс в игровата част – почти всяко действие ви коства минимум 5 минути, и така до 600. Макар че на моменти става досадно да задраскваш по 4 квадрата, когато ти кажат, че са минали 20 минути, така се образува някакъв визуален ориентир какъв обем от времето си сте използвали и колко би ви останало за барикадиране. От тази гледна точка, това е добро решение.  

Имаме още Предмети, Пари и Кодови думи. В течение на играта пада лудо писане, което на мен лично ми допада. Макар историята да е доста праволинейна, тази ангажираност с воденето на Дневник създава нужното усещане за игра там, където литературата на пръв поглед е водеща. И ако в началото си мислите, че ще имате стандартна история за отношенията на един върколак със съвест и колоритните жители на селото, то авторът е решил да ни изненада. Ако попаднете на нужната локация, ще се сблъскате с друг вид свръхестествени същества. Няма да кажа какви, за да се натъкнете сами на тях.

И така, след като обиколите изоставената хижа, поговорите с местните и съберете достатъчно предмети, идва финалната част на приключението: барикадирането! За съжаление, на него е отделен само един епизод (или половината Дневник), и тук започва комбинирането на Предмети и Кодови думи. Остава едно усещане, че е имало как краят на „Вълча дупка” да бъде развит по-добре. Можеше да се вкара още игра в процеса на самото барикадиране, да се предоставят на играча още избори, и едва тогава да се премине на оценяването и евентуалните финали. Въпреки това, произведението си струва и се надявам някой ден да видим предисторията му, разказваща за родителите на върколака и странното сътрудничество между свещеник и имам. 

Разказът е част от сборника "Призвание Герой 4".
Може да го закупите от следните места: 

Магазинa към сайта knigi-igri.bg

Ozone.bg

 

"Кладенецът" от Бранимир Събев (книга-игра)

 

Бранимир Събев е известна личност в българските литературни хорър среди, затова от много време се каня да изиграя дебютният му разказ-игра „Кладенецът”. Всъщност не съм сигурен какъв трябва да е критерият нещо да се класифицира като разказ, но 124 епизода са по-скоро такъв, отколкото книга-игра.

Историята накратко е следната: главният герой, чието име не е споменато, е оставен сам на село с малката си сестра Михаела (накратко Миша). Двамата се намират в двора на дядовата къща и съзерцават облаците, а навършващият днес 13 години голям брат изпитва досада от това, че трябва да се грижи за често досадната си 6-годишна сестра. Изведнъж от стария кладенец на двора изскача гаргойл и отвлича Миша. Звучи ли ви познато? На мен да. Веднага се сетих за филма „Лабиринт” от 1986 година и ми стана готино! Обзе ме носталгично настроение и взех присърце задачата да спася детето...

А сега малко за игровите механики: 10 точки Живот, 2 от 4 умения, 20 точки Време и събиране на предмети. Нито повече, нито по-малко. И това ми допада. На цената на няколко точки Време може да обиколите познатите локации в къщата и да се екипирате, преди да скочите смело в кладенеца. А там ви очаква истински тъмницолаз – положението е „Битки безброй” отвсякъде! Страхотно, аз съм фен на западните книги-игри, но се опасявам, че масата читатели в България не са. Очаквано е да има оплаквания от недобре балансираните умения и много умирания заради липса на късмет при хвърлянето на зарове. А гадовете дебнещи из лабиринта на кладенеца са много и разнородни: фараони, вампири, гущери, тъмничари и какво ли още не... Някой би казал, че това е ненужен миш-маш от зли същества, но те навярно не харесват и класиката „Магьосникът от Огнената планината”...

Без да издавам края на историята, трябва да спомена, че той беше изненадващ. Авторът е създал интересен обрат, които си има своите логически пропуски, но в крайна сметка каква логика трябва да търсим, ако от герана излети митологично създание, което отвлича малката ви сестра?

Редакторите целенасочено са направили играта по-лесна и ако изключа трите ми умирания заради лош зар, успях да я мина бързо, без точките ми Живот или Време да свършат преждевременно. Не знам дали това е за добро, по-скоро да, защото само хардкор играчи имат нужното търпение да се справят с подобни съврайвъли, а те са кът в родната общност. Че на кого иначе би му харесало да умре внезапно, при наглед успешна проверка на шанса още в началото на играта?

Както може би се разбира, цялостното ми впечатление от „Кладенецът” е положително. Допадна ми плашещата атмосфера, гейм механиките, обикалянето в лабиринта, събирането на предмети... Ако и вие харесвате западната школа книги-игри, или стилът на Бранимир Събев, или и двете, пробвайте да спасите Миша, преди да бъде изядена от злите твари!

Разказът е част от сборника "Призвание Герой 3".
Може да го закупите от следните места:

Магазинa към сайта knigi-igri.bg

Ozone.bg

"Господарят на душите" от Айвън Фогър (книга-игра)

През 1998 година, когато излиза книгата, Айвън Фогър (Иван Димитров) е само на 17 години. От няколкото му думи вътре става ясно, че писането ѝ е започнало, когато е бил някъде на 14. Замислям се дали аз на 14 бих могъл да напиша такава книга... Отговорът е: „Категорично не!”.

Стандартен рекламен трик е на корицата да пише: „Върджил Дриймънд представя” – във времената, когато Старата вълна е умирала, издателите са се опитвали с всички сили да изцедят още малко все по-оредяващите фенове. Освен, че чрез Върджил са се постарали да привлекат внимание, тя е била и нещо като редактор на книгата. Казвам „нещо като”, защото текстът е далеч от перфектен. Стилът на неопитен в писането тийнейджър си личи, но гореспоменатата цел на изданието оправдава крайния резултат.

Нека все пак похваля писателските умения на дебютанта: историята има хубава хорър атмосфера. Самият той споменава, че обича да чете Лъвкрафт, Дойл и Кинг и това си личи през цялото време. Страхът дебне навсякъде, а играчът трябва постоянно да внимава за улики и подсказки. Тук „играчът” най-добре да е хлапе, защото това произведение няма да впечатли достатъчно зрели хора. Има недомислени неща в сюжета и наивитет, които нямаше да ми направят впечатление през 1998 година, но сега, уви, ми направиха...

Няколко думи за историята: главният герой е археологът Стивън Грей (американец), който отива в Гърция, за да търси изчезналия си приятел и колега Роналд Редфорт. Сержантът от полицията на южната ни съседка отказва съдействие и търсенето започва. Авторът постепенно ни въвежда в страховития си свят и се запътваме към имението на Морган на нос Лакирака, носещо името Секървил Хол. Няма лошо, собственикът вероятно го е кръстил така, но по-странното е, че в Гърция всички карат американски коли. Както и да е, проникването там не е лесно и приятната изненада в геймплея е движението по карта. Макар да е възможно най-семпло реализирано, на мен ми беше интересно. Сетих се за „Синът на пустинята” и „Вкусът на кръвта” на Робърт Блонд. Като споменах тази механика, нека стане дума и за останалите: имаме още избор на две от четири умения, един от три предмета (по време на игра се носят максимално осем) и стандартните за една книга-игра кодови думи. По-нататък отчитаме точки време, а в сюжета са вкарани още и множество логически загадки на ученическо ниво, което си е напълно подходящо. Общо взето, имаме пълен пакет от игрови механики.

В заключение, бих препоръчал „Господарят на душите” на всички фенове на ужасите, особено на онези, които пазят детското в себе си и биха се настроили да играят книгата представяйки си, че отново са онези хлапета през 90-те, чакащи с трепет поредната книга-игра...

Линк за сваляне (след регистрация): ТУК