"30 минути в бъдещето" от Борис Воденичаров (книга-игра)

 

Може би сте чели/чували думите на Стивън Кинг, че е важна историята, а не кой я разказва? Тази тук ме прикова за няколко часа към компютъра (макар да предпочитам четенето на хартиен носител), и не ме остави да се захвана с нещо друго, докато не я довърших. И това при положение, че имам много скромен опит с четенето на научна фантастика - няколко произведения на Айзък Азимов и толкова. Е, любимият Кърт Вонегът също, но там нещата са малко по-различни, но пък много близки именно с "30 минути в бъдещето".

Нека тук спомена, че този роман е интерактивен - тоест, ти избираш какво точно да се случи на главния герой. Едно от предимствата на електронната форма на такъв вид произведения е, че на екрана ти излиза само текстът, който четеш в момента. Така успях да се съсредоточа върху довършването на историята, вместо да прилагам "десетпръстния метод" за разлистване на страници, защото любопитството ме гложди да разбера какво ще се случи, ако избера нещо друго. 

Книгата може да прочетете/изиграете в този удобен вид на новия сайт за онлайн четене на книги-игри: https://gamebook.bg/ - напълно безплатно е (след регистрация), а съдържанието му постоянно се увеличава. Тя също така е налична в ePub формат и на сайта https://biblio.bg/ - ЛИНК

Сюжетът разказва за един буден, но мъчен от въпроси младеж, който в началото на 80-те години е завършил училище, но не бива приет за студент в желаните от него специалности, поради което убива време до получаването на повиквателна за родната казарма в терзания и опасения. Докато  съвсем неочаквано не получава покана за участие в научно изследване, провеждано в мазетата на типична за онова време соц сграда.

Откъм интерактивност, тази книга-игра е линейна - историята тече в зададената от автора сюжетна линия, а изборите ѝ придават различен "цвят". Използвана е механиката "кодови думи", чиято основна цел е накрая читателят да има възможност да оцени представянето си и да му се намекне коя част от цялостния пъзел на историята е пропуснал. За кратко се появяват два показателя, както и използването на зар, които като еднократни похвати (особено зара), са леко излишни и е можело да мине и без тях.

Макар да има какво още да се подобри откъм текст и игра, този интерактивен роман застава до най-добрите произведения в жанра - както в Старата, така и в Новата вълна книги-игри. Изключително силен момент за мен беше финалът, в който се създава усещането за разказ в разказа. Прекарах страхотни часове с него и го препоръчвам най-вече на феновете, родени преди 1990 година. За по-младите би бил просто една история за отминали времена...