"Вълча дупка" от Слави Ганев (книга-игра)

 

Слави Ганев дебютира в света на книгите-игри през 2014 година в четвърти брой на сборника „Призвание Герой”. Иначе се изявява като автор и преводач, а на мен лично ми беше известен с преводите си на пълното издание на „Дракула” от Брам Стокър, „Момичето, което обичаше Том Гордън” от Стивън Кинг и „Великият бог Пан” от Артър Макън. Всеки път, когато такава личност се пробва в писането на интерактивна литература, това засилва интересът към творбата му...

„Вълча дупка” е уникална по рода си с времевия период, за който става дума в нея: края на 30-те години. Европейската война е свършила, Цар Борис III (или Борис 3, както би казал Пената) е владетел на България, а главният герой Фоков е върколак, който скита от място на място, борейки се с природата си. Да, картите са открити от самото начало и няма никаква мистерия какво го мъчи. По време на това пълнолуние трябва да се барикадира в изоставена ловна хижа в покрайнините на село Пепелище – мястото, където би трябвало да живее негов чичо. Ще имате възможността да разкриете повече подробности за произхода му и в литературно отношение произведението е страхотно направено. Имаме интересна история, хубави диалози, в които се използват специфични за времето диалектни думи, интригуващи персонажи и... няколко часа до трансформацията.

Именно Времето е най-ценният ресурс в игровата част – почти всяко действие ви коства минимум 5 минути, и така до 600. Макар че на моменти става досадно да задраскваш по 4 квадрата, когато ти кажат, че са минали 20 минути, така се образува някакъв визуален ориентир какъв обем от времето си сте използвали и колко би ви останало за барикадиране. От тази гледна точка, това е добро решение.  

Имаме още Предмети, Пари и Кодови думи. В течение на играта пада лудо писане, което на мен лично ми допада. Макар историята да е доста праволинейна, тази ангажираност с воденето на Дневник създава нужното усещане за игра там, където литературата на пръв поглед е водеща. И ако в началото си мислите, че ще имате стандартна история за отношенията на един върколак със съвест и колоритните жители на селото, то авторът е решил да ни изненада. Ако попаднете на нужната локация, ще се сблъскате с друг вид свръхестествени същества. Няма да кажа какви, за да се натъкнете сами на тях.

И така, след като обиколите изоставената хижа, поговорите с местните и съберете достатъчно предмети, идва финалната част на приключението: барикадирането! За съжаление, на него е отделен само един епизод (или половината Дневник), и тук започва комбинирането на Предмети и Кодови думи. Остава едно усещане, че е имало как краят на „Вълча дупка” да бъде развит по-добре. Можеше да се вкара още игра в процеса на самото барикадиране, да се предоставят на играча още избори, и едва тогава да се премине на оценяването и евентуалните финали. Въпреки това, произведението си струва и се надявам някой ден да видим предисторията му, разказваща за родителите на върколака и странното сътрудничество между свещеник и имам. 

Разказът е част от сборника "Призвание Герой 4".
Може да го закупите от следните места: 

Магазинa към сайта knigi-igri.bg

Ozone.bg

 

"Кладенецът" от Бранимир Събев (книга-игра)

 

Бранимир Събев е известна личност в българските литературни хорър среди, затова от много време се каня да изиграя дебютният му разказ-игра „Кладенецът”. Всъщност не съм сигурен какъв трябва да е критерият нещо да се класифицира като разказ, но 124 епизода са по-скоро такъв, отколкото книга-игра.

Историята накратко е следната: главният герой, чието име не е споменато, е оставен сам на село с малката си сестра Михаела (накратко Миша). Двамата се намират в двора на дядовата къща и съзерцават облаците, а навършващият днес 13 години голям брат изпитва досада от това, че трябва да се грижи за често досадната си 6-годишна сестра. Изведнъж от стария кладенец на двора изскача гаргойл и отвлича Миша. Звучи ли ви познато? На мен да. Веднага се сетих за филма „Лабиринт” от 1986 година и ми стана готино! Обзе ме носталгично настроение и взех присърце задачата да спася детето...

А сега малко за игровите механики: 10 точки Живот, 2 от 4 умения, 20 точки Време и събиране на предмети. Нито повече, нито по-малко. И това ми допада. На цената на няколко точки Време може да обиколите познатите локации в къщата и да се екипирате, преди да скочите смело в кладенеца. А там ви очаква истински тъмницолаз – положението е „Битки безброй” отвсякъде! Страхотно, аз съм фен на западните книги-игри, но се опасявам, че масата читатели в България не са. Очаквано е да има оплаквания от недобре балансираните умения и много умирания заради липса на късмет при хвърлянето на зарове. А гадовете дебнещи из лабиринта на кладенеца са много и разнородни: фараони, вампири, гущери, тъмничари и какво ли още не... Някой би казал, че това е ненужен миш-маш от зли същества, но те навярно не харесват и класиката „Магьосникът от Огнената планината”...

Без да издавам края на историята, трябва да спомена, че той беше изненадващ. Авторът е създал интересен обрат, които си има своите логически пропуски, но в крайна сметка каква логика трябва да търсим, ако от герана излети митологично създание, което отвлича малката ви сестра?

Редакторите целенасочено са направили играта по-лесна и ако изключа трите ми умирания заради лош зар, успях да я мина бързо, без точките ми Живот или Време да свършат преждевременно. Не знам дали това е за добро, по-скоро да, защото само хардкор играчи имат нужното търпение да се справят с подобни съврайвъли, а те са кът в родната общност. Че на кого иначе би му харесало да умре внезапно, при наглед успешна проверка на шанса още в началото на играта?

Както може би се разбира, цялостното ми впечатление от „Кладенецът” е положително. Допадна ми плашещата атмосфера, гейм механиките, обикалянето в лабиринта, събирането на предмети... Ако и вие харесвате западната школа книги-игри, или стилът на Бранимир Събев, или и двете, пробвайте да спасите Миша, преди да бъде изядена от злите твари!

Разказът е част от сборника "Призвание Герой 3".
Може да го закупите от следните места:

Магазинa към сайта knigi-igri.bg

Ozone.bg

"Господарят на душите" от Айвън Фогър (книга-игра)

През 1998 година, когато излиза книгата, Айвън Фогър (Иван Димитров) е само на 17 години. От няколкото му думи вътре става ясно, че писането ѝ е започнало, когато е бил някъде на 14. Замислям се дали аз на 14 бих могъл да напиша такава книга... Отговорът е: „Категорично не!”.

Стандартен рекламен трик е на корицата да пише: „Върджил Дриймънд представя” – във времената, когато Старата вълна е умирала, издателите са се опитвали с всички сили да изцедят още малко все по-оредяващите фенове. Освен, че чрез Върджил са се постарали да привлекат внимание, тя е била и нещо като редактор на книгата. Казвам „нещо като”, защото текстът е далеч от перфектен. Стилът на неопитен в писането тийнейджър си личи, но гореспоменатата цел на изданието оправдава крайния резултат.

Нека все пак похваля писателските умения на дебютанта: историята има хубава хорър атмосфера. Самият той споменава, че обича да чете Лъвкрафт, Дойл и Кинг и това си личи през цялото време. Страхът дебне навсякъде, а играчът трябва постоянно да внимава за улики и подсказки. Тук „играчът” най-добре да е хлапе, защото това произведение няма да впечатли достатъчно зрели хора. Има недомислени неща в сюжета и наивитет, които нямаше да ми направят впечатление през 1998 година, но сега, уви, ми направиха...

Няколко думи за историята: главният герой е археологът Стивън Грей (американец), който отива в Гърция, за да търси изчезналия си приятел и колега Роналд Редфорт. Сержантът от полицията на южната ни съседка отказва съдействие и търсенето започва. Авторът постепенно ни въвежда в страховития си свят и се запътваме към имението на Морган на нос Лакирака, носещо името Секървил Хол. Няма лошо, собственикът вероятно го е кръстил така, но по-странното е, че в Гърция всички карат американски коли. Както и да е, проникването там не е лесно и приятната изненада в геймплея е движението по карта. Макар да е възможно най-семпло реализирано, на мен ми беше интересно. Сетих се за „Синът на пустинята” и „Вкусът на кръвта” на Робърт Блонд. Като споменах тази механика, нека стане дума и за останалите: имаме още избор на две от четири умения, един от три предмета (по време на игра се носят максимално осем) и стандартните за една книга-игра кодови думи. По-нататък отчитаме точки време, а в сюжета са вкарани още и множество логически загадки на ученическо ниво, което си е напълно подходящо. Общо взето, имаме пълен пакет от игрови механики.

В заключение, бих препоръчал „Господарят на душите” на всички фенове на ужасите, особено на онези, които пазят детското в себе си и биха се настроили да играят книгата представяйки си, че отново са онези хлапета през 90-те, чакащи с трепет поредната книга-игра...

Линк за сваляне (след регистрация): ТУК

"Can you Brexit without breaking Britain?" от Дейв Морис и Джейми Томсън (книга-игра)

 

Авторското дуо от Fabled Lands, Дейв Морис и Джейми Томсън, решава да яхне вълната на Брекзит-а и да направи книга-игра по темата. Издадена е през 2018 година, не много преди самото събитие да стане факт и в действителност.

Отдавна бях хвърлил око на тази книга и имах желание да я прочета – като човек учил икономика, ми беше интересно да разбера как тази сериозна тематика е реализирана като книга-игра. Най-вече ме спираше това, че предпочитам да чета на български. След като пренебрегнах това лично условие, бих посъветвал тези от вас, които не са много добре с английския, да не се захващат с нея – има много термини, идиоми и като цяло литературното ниво е високо за западно произведение. Налагаше ми се често да проверявам разни изрази и думи, за да разбирам пълноценно случващото се в текста. Освен хапливият британски хумор, другото, което ми направи положително впечатление, бяха нърдските препратки. Не съм чувал Борис Джонсън да си пада по такива неща (именно той служи за прототип на главния герой, и то доста разпознаваемо), но съм чел за скандалните партита, които е организирал по време на Ковид пандемията. Те, уви, не присъстваха в книгата, най-малкото защото са в друга времева линия...

За съжаление „Can you Brexit without breaking Britain?” не ми хареса толкова, колкото ми се искаше. Началото е доста мудно, трябва да се изчетат големи количества (за книга-игра) текст, които са информативни и целят да ни запознаят колкото се може повече с казуса. Джейми Томсън, който в случая се явява повече като консултант, е завършил Политология и вероятно има дейно участие в тази част. Ако все пак успеете да се преборите с няколкото часа четене на информация, след това идват изборите, които на мен лично не ми бяха чак толкова интересни. Дейв Морис се е постарал да покаже какви са възгледите му и човек остава с усещането, че играта му е обречена, ако не следва „правилната” линия. Тъй като и премиер-министърът е човек, той няма физическата възможност да се заеме лично с всички преговори, които трябва да проведе с представителите на Европейския съюз. Останах с впечатлението, че тези, които се налага да останат за неговитете заместници, се оказват пълен провал. Морис през цялото време описва хората около ПМ като подлизурковци, готови да му забият нож в гърба при първа възможност – както вече споменах, хуморът е на висота, стига да си достатъчно добре с английския, за да го разбереш...

Да споменем нещо и за игровата система: тя е отчасти взета от поредицата Fabled Lands. Използват се главно кодови думи и празни кутии над епизодите, които се маркират след всяко минаване оттам. На места човек трябва да е много съсредоточен, за да следи точно кое от изброените условия покрива, както и да изпълнява внимателно указанията на автора.

Имаме четири показателя, които се променят според решенията:

- Авторитет – стабилността ти в партията

- Икономика – финансите на Кралството

- Благосклонност – отношението на ЕС към теб и Великобритания

- Популярност – мнението на избирателите за теб

А самите решения засягат ключови въпроси като: търговските преговори с ЕС, таксата за излизане, вътрешни избори, имиграция, международни търговски споразумения, стратегия за преговаряне, Националната здравна система, права за пребиваване, втори референдум за ЕС и сигурност и защита. Информацията за тях е обилна, представена възможно най-интересно с примери от живота. Ако трябва да определя съотношението информация/избори, то е може би някъде около 70/30.

Друго нещо, което ме натовари, бяха прекалено многото персонажи, които са безлични и не си струваха запомнянето. Това с многото герои ми е проблем и при творчеството на Стивън Кинг, но там успявам да се мотивирам да запомня кой кой е...

В крайна сметка, ако искате да изиграете нещо, в което няма да убивате дракони, унищожавате извънземни или да се борите с други сили на злото, опитайте да спасите икономиката на Великобритания от колапс. Няма да е лесно, но ако сте достатъчно търпеливи и упорити, ще се справите!

Книгата може да свалите в pdf формат тук.

The Princess of the Tower Wants a Hero - компютърна игра

 

Принцеса Луми е държана на сила в замъка на демонския господар, намиращ се в земя на вечна зима.

Тя го мрази. Студено е, самотно, храната е лоша и буквално няма какво да се прави!

Единственото хубаво нещо на това място са чая и леките хапвания.

 

-          Над 20 000 думи

-          1 романтичен развой

-          1 добър край + няколко лоши

-          5 уникални компютърни графики

-          Частично гласово озвучаване

-          Лошо пеене

-          Странични бонус истории от друга гледна точка

 

След като вече представих Trapped with Jester, реших да пробвам и другата визуална новела на разработчика Anta. Този път имаме двадесет пъти по-голям обем откъм текст!

 

Историята разказва за принцеса Луми, която по стара тамошна традиция е отвлечена от господар демон. Той я държи на сила в замъка си, но ѝ е осигурил всички удобства, като собствена стая с балкон, храна и... демон прислужник. В самотните зимни дни, тя мечтае за принца, който ще дойда да я спаси от злата ѝ участ. Докато един ден при нея потърсва скривалище нощен елф, който твърди, че е част от задругата, дошла да я освободи...

 

С течение на времето узнаваме, че демонът прислужник се казва Рио, а нощният елф Сетин. Той е бард, който пее фалшиво, но разказва вълнуващи истории и Луми го слуша с интерес. Дните минават, а ние проследяваме развитието на отношенията между тримата персонажи...

 

 

Какво ми хареса:

 

+ Интересна история – стигнах до края ѝ с интерес

+ Хубав манга арт – детайли по картините се движеха, което им вдъхваше живот

+ Озвучаване на част от репликите на тримата основни герои, както и на второстепенните три

+ За още по-голямо аниме усещане, в края имаше и японски саундтрак

 

Какво не ми хареса:

 

- Прекалено малко избори – игра почти липсва

- Не са озвучени всички реплики

- Прекалено много романтика и лилав цвят за моя вкус – историята е много подходяща за момичета и жени

- Демонът прислужник е прекалено харизматичен за отредената му роля

 

В крайна сметка продуктът е цялостно добър и нямах търпение да разбера какво ще се случи накрая. Ако и вие искате да го сторите, свалете си безплатно играта оттук: 

Линк към Steam

Trapped with Jester - компютърна игра

 

Главата те боли. Паметта ти е пълна каша. Чуваш тропота от копита на внимателно пристъпващ кон.

Чувстваш разклащане около себе си... а чифт очи те гледа.
Събуден си от глас. Непознато лице.

Къде си? Защо си тук...?
... И ЗАЩО ТОЗИ ДОСАДЕН СТРАННИК НЕ МЛЪКВА?!

 

-          1000 думи

-          4 основни края + 2 алтернативни такива

-          Оригинален арт

-          Пълно озвучаване

 

Играта е от октомври 2022 година, което я прави доста нова. Разработчик е Anta, а издател Neoclassic Games...

Тази визуална новела грабва още със стартирането ѝ. Артът и звукът са на високо ниво: пресъздаването на събуждащия се играч с премрежен поглед, звукът от копита, зловещо ухилената физиономия на нещо средно между клоун и арлекин... Само след няколко реплики се оказва, че създанието срещу теб е Джестър – Демон на предателство и кошмари. Гласът, който го озвучава на английски е страхотен, а мимиките и движението на устата са направени прекрасно.

Единственият минус е кратката продължителност. Има четири основни завършека, както и два бонус, които не са много по-различни. Не знам дали е планирана голяма игра с продължение на историята, но ако такава се появи, ще я изиграя с удоволствие!

Ако сте готови да жертвате 15 минути от живота си, свалете си играта безплатно оттук:

Линк към Steam

 

"Хищен инстинкт" от Сим Николов (електронна книга-игра)

 

Кой не знае Сим Николов, кой не е чувал за него? Един от най-противоречивите автори от Старата вълна книги-игри, към когото децата на 90-те не могат да останат безразлични: или го харесваш, или не.

Роден в Севлиево, израства в Казанлък, но най-известният факт за него е, че е брат на Любомир Николов. Едно от нещата, по които си приличат е, че и двамата са учили за инженери в Русия (тогава Съветския съюз), но избират да тръгнат по пътя на писането.

Всеки, който се разрови да провери колко книги-игри е написал Сим (всичките без псевдоним), ще попадне на числото 14. Да, но това не е съвсем вярно. Толкова са издадените такива на хартия, но има и една петнадесета, която така и не вижда бял свят под такава форма. Това се промени през 2023 година, благодарение на онлайн издателството Dungeon-Factory.NET. Но как се стигна до там?

Някъде в края на 90-те години, Николов-старши (да, той е по-голям на години от Колин) изпълнява възложената му поръчка от ИК МЕГА да напише книга-игра с предварително зададени брой епизоди, система и стил. Той го прави, но в последствие се опитват да му наложат още едно условие – да смени вече известното на всички име Сим Николов и да използва псевдоним. Той отказва да се подложи на този по негови думи „Възродителен процес”, след което връща парите и запазва ръкописа за себе си.

Повече от 20 години по-късно, той с радост се отзовава на идеята книгата да бъде трансформирана в ePub формат, за да достигне напълно безплатно до вече порасналите читатели, за които първоначално е била предназначена. Все пак никога не е късно за една поучителна история, нали така?

Главният герой на историята е Джак Рийд – беден студент по биоинженерство в Колежа по технически и приложни науки към Държавния университет на Аризона. Живее в наследеното от баща си ранчо „Южен плод”, намиращо се на около четиридесет и пет минути с кола от мегаполиса Финикс. За пред хората изкарва парите си чрез отглеждане на цветя, с които зарежда цветарския магазин на Анджела, но той пази една голяма тайна – след като продължава делото на родителя си, успява да извлече злато от земята, чрез отглеждането на специален вид растения. Бъдещето изглежда светло, докато не оглупява и се увлича по най-красивото момиче в университета – Ивон…

Вероятно и сами може да се досетите какво ще последва, но в общи линии основният враг на Джак в играта е Бари Греъм и неговата банда. Той е глезеното синче на съдия Греъм, на когото винаги му се разминава. Останалите му главорези носят звучните прякори Русолявия, Бръснатия и Бияча. Дали по този начин Сим е искал да изрази негативното си отношение към Прехода в България и неговите криминални герои – може само да предполагаме.

Не стига, че трябва да се справи с четиримата непрокопсаници, ами на хоризонта се появява и втори играч, надушил златото му – Черния рокер. Добре, че „бедният” студент все пак намира съюзник в неравната борба срещу хищния инстинкт – неговата приятелка Тина, която не крие симпатиите си към него. Макар и първоначално пренебрегната заради Ивон, тя не се отказва от Джак и е готова да докаже лоялността си към него.

Очаквано, за играта няма какво много да се каже. Има стандартните за Сим фиктивни избори, внезапна смърт и продължаване на случайни епизоди. Историята е леко наивна, и сякаш вдъхновена от модерните по онова време американски екшън филми, нахлули с пълна сила след промените в България. На това може да се погледне и като нещо положително, защото предизвиква носталгия по едно незабравимо детство.

Лично за мен, това е най-добрата книга-игра, която съм чел от Сим. В текста нямаше прекалено много нелепици, като във фентъзи творенията му, а историята беше сравнително интересна, като след средата ѝ екшънът и динамиката взеха превес.

Ако искате да прочетете последната, навярно във всяко отношение, книга-игра на Сим Николов, може да я свалите безплатно след регистрация оттук: "Хищен инстинкт" в сайта Biblio.bg

Без значение дали го харесвате, или не, той заслужава тази последна чест!