"Господарят на душите" от Айвън Фогър (книга-игра)

През 1998 година, когато излиза книгата, Айвън Фогър (Иван Димитров) е само на 17 години. От няколкото му думи вътре става ясно, че писането ѝ е започнало, когато е бил някъде на 14. Замислям се дали аз на 14 бих могъл да напиша такава книга... Отговорът е: „Категорично не!”.

Стандартен рекламен трик е на корицата да пише: „Върджил Дриймънд представя” – във времената, когато Старата вълна е умирала, издателите са се опитвали с всички сили да изцедят още малко все по-оредяващите фенове. Освен, че чрез Върджил са се постарали да привлекат внимание, тя е била и нещо като редактор на книгата. Казвам „нещо като”, защото текстът е далеч от перфектен. Стилът на неопитен в писането тийнейджър си личи, но гореспоменатата цел на изданието оправдава крайния резултат.

Нека все пак похваля писателските умения на дебютанта: историята има хубава хорър атмосфера. Самият той споменава, че обича да чете Лъвкрафт, Дойл и Кинг и това си личи през цялото време. Страхът дебне навсякъде, а играчът трябва постоянно да внимава за улики и подсказки. Тук „играчът” най-добре да е хлапе, защото това произведение няма да впечатли достатъчно зрели хора. Има недомислени неща в сюжета и наивитет, които нямаше да ми направят впечатление през 1998 година, но сега, уви, ми направиха...

Няколко думи за историята: главният герой е археологът Стивън Грей (американец), който отива в Гърция, за да търси изчезналия си приятел и колега Роналд Редфорт. Сержантът от полицията на южната ни съседка отказва съдействие и търсенето започва. Авторът постепенно ни въвежда в страховития си свят и се запътваме към имението на Морган на нос Лакирака, носещо името Секървил Хол. Няма лошо, собственикът вероятно го е кръстил така, но по-странното е, че в Гърция всички карат американски коли. Както и да е, проникването там не е лесно и приятната изненада в геймплея е движението по карта. Макар да е възможно най-семпло реализирано, на мен ми беше интересно. Сетих се за „Синът на пустинята” и „Вкусът на кръвта” на Робърт Блонд. Като споменах тази механика, нека стане дума и за останалите: имаме още избор на две от четири умения, един от три предмета (по време на игра се носят максимално осем) и стандартните за една книга-игра кодови думи. По-нататък отчитаме точки време, а в сюжета са вкарани още и множество логически загадки на ученическо ниво, което си е напълно подходящо. Общо взето, имаме пълен пакет от игрови механики.

В заключение, бих препоръчал „Господарят на душите” на всички фенове на ужасите, особено на онези, които пазят детското в себе си и биха се настроили да играят книгата представяйки си, че отново са онези хлапета през 90-те, чакащи с трепет поредната книга-игра...

Линк за сваляне (след регистрация): ТУК