"Кладенецът" от Бранимир Събев (книга-игра)

 

Бранимир Събев е известна личност в българските литературни хорър среди, затова от много време се каня да изиграя дебютният му разказ-игра „Кладенецът”. Всъщност не съм сигурен какъв трябва да е критерият нещо да се класифицира като разказ, но 124 епизода са по-скоро такъв, отколкото книга-игра.

Историята накратко е следната: главният герой, чието име не е споменато, е оставен сам на село с малката си сестра Михаела (накратко Миша). Двамата се намират в двора на дядовата къща и съзерцават облаците, а навършващият днес 13 години голям брат изпитва досада от това, че трябва да се грижи за често досадната си 6-годишна сестра. Изведнъж от стария кладенец на двора изскача гаргойл и отвлича Миша. Звучи ли ви познато? На мен да. Веднага се сетих за филма „Лабиринт” от 1986 година и ми стана готино! Обзе ме носталгично настроение и взех присърце задачата да спася детето...

А сега малко за игровите механики: 10 точки Живот, 2 от 4 умения, 20 точки Време и събиране на предмети. Нито повече, нито по-малко. И това ми допада. На цената на няколко точки Време може да обиколите познатите локации в къщата и да се екипирате, преди да скочите смело в кладенеца. А там ви очаква истински тъмницолаз – положението е „Битки безброй” отвсякъде! Страхотно, аз съм фен на западните книги-игри, но се опасявам, че масата читатели в България не са. Очаквано е да има оплаквания от недобре балансираните умения и много умирания заради липса на късмет при хвърлянето на зарове. А гадовете дебнещи из лабиринта на кладенеца са много и разнородни: фараони, вампири, гущери, тъмничари и какво ли още не... Някой би казал, че това е ненужен миш-маш от зли същества, но те навярно не харесват и класиката „Магьосникът от Огнената планината”...

Без да издавам края на историята, трябва да спомена, че той беше изненадващ. Авторът е създал интересен обрат, които си има своите логически пропуски, но в крайна сметка каква логика трябва да търсим, ако от герана излети митологично създание, което отвлича малката ви сестра?

Редакторите целенасочено са направили играта по-лесна и ако изключа трите ми умирания заради лош зар, успях да я мина бързо, без точките ми Живот или Време да свършат преждевременно. Не знам дали това е за добро, по-скоро да, защото само хардкор играчи имат нужното търпение да се справят с подобни съврайвъли, а те са кът в родната общност. Че на кого иначе би му харесало да умре внезапно, при наглед успешна проверка на шанса още в началото на играта?

Както може би се разбира, цялостното ми впечатление от „Кладенецът” е положително. Допадна ми плашещата атмосфера, гейм механиките, обикалянето в лабиринта, събирането на предмети... Ако и вие харесвате западната школа книги-игри, или стилът на Бранимир Събев, или и двете, пробвайте да спасите Миша, преди да бъде изядена от злите твари!

Разказът е част от сборника "Призвание Герой 3".
Може да го закупите от следните места:

Магазинa към сайта knigi-igri.bg

Ozone.bg