Забавният Дедпул вече е герой и в комикс-игра! Циничният Уейд Уилсън пътува във времето и се среща с всякакви познати на нърдовете персонажи...
Историята е интересна, и е най-силната част на този продукт. Или казано по-просто: това е по-скоро КОМИКС, отколкото ИГРА. Нима няма правила и интерактивност вътре? Има, но те не биха задоволили старите геймъри и фенове на книгите-игри! Защо мисля така ли? Защото битките представляват хвърляне на зарове, и то най-често с голям хендикап в полза на врага. Освен ако не сте забелязали случайно някой предмет из комикса, и не сте решили да го приберете. Звучи готино – наблюдателен си и си взимаш нещо. Проблемът е, че имаш само три места в инвентара! А в изборът на предмети няма абсолютно никаква логика. Възможно е да те питат дали си взел грамофонна плоча или... кетчуп! Самата разклоненост пък е така наречената „вилица”, а изборите са доста фиктивни. Освен ако не попаднеш на някой край със смърт, няма какво толкова различно да се случи, с изключение на това, да минеш през историята в различна последователност. Затова служат и точките Тъга и Лошотия – чрез тях се определя последователността, като ако си играл добре, е възможно да се сдобиеш с предмети, които да направят живота на Дедпул по-лесен. Но и това зависи прекалено много от късмета.
Не, не си мислете, че не харесах „Ти си Дедпул”. Горният абзац беше по-сериозен анализ на игровата стойност на комикса. За мен силата му се крие в друго: историята, хубавия арт и хумора! Отказах се бързо да играя по правилата и просто прочетох всички възможни случки и панели... И накрая останах доволен! Забавлявах се и препоръчвам този комикс на феновете на Дедпул, на тези на книгите-игри, и онези само на комиксите. Enjoy!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.