Много от хората чели "Светилището на Хиперборея" още като деца, пазят хубави спомени от нея. Аз за съжаление не съм тях, поради което трябваше да подходя с известно разбиране към тази книга, издадена през вече далечната 1994 година. Едно нещо обаче ми беше ясно: Любомир Николов е доказан разказвач!
Тази книга-игра представлява зимна атмосферична приказка, предназначена за тогавашните деца. Отново, както в повечето негови книги няма дневник, кодови думи или показатели. Има само таблица със случайни числа, която често влиза в употреба. Накратко, разказва се за момче на име Пер, чийто брат се кани да участва в състезание с шейни, за да спечели награда, с която да финансира следването му. Появяват се лоши рокери, които също искат да се доберат до наградата, и се стига до проявена агресия спрямо братята. Не знам дали Колин (наричам го така, защото за повечето от нас Любомир Николов си е Колин Уолъмбъри) е чел и заимствал нещо от "Хрониките на Нарния", но в един момент читателят попада в магичния снежен свят на Хиперборея, който е населяван от всякакви митологични същества като джуджета, тролове, върколаци, вещици, снежни кралици и... богове.
Какво ми хареса:
* Носталгична зимна приказка, написана по характерния за Любомир Николов начин - макар на моменти изказът му да звучи старинен и странен за младежка аудитория, в него има някаква магия.
* Въпреки, че авторът не се слави с игровите си механики, тази линейна история предоставя възможността да бъде премината по два основни пътя, тоест има някаква преиграваемост.
* Сетингът на книгата е скандинавски - имената на героите, градовете и местностите звучат датско-норвежки. Едно време англосаксонските имена и градове бяха по-разпространени.
Какво не ми хареса:
* Отново липса, на каквито и да е игрови механики. Много често грешен избор води до директен край или изпробване на късмет - 50/50 дали ще ти се размине. Липса на кодови думи и нужда от помнене дали имаш даден предмет и дали си бил при някого.
* През цялото време се насажда едно досадно нравоучение. Героят трябва да е добър, да помага на всички, дори на врага си. В противен случай го очакват проблеми. Не знам доколко е редно децата да бъдат възпитавани така, защото в реалния живот нещата не стоят по този начин.
* Никога не съм бил почитател на смесването на прекалено много, на пръв поглед взаимоизключващи се светове - в случая приказни и митологични същества с богове. Този подход не ми хареса още в "Пътят на Тигъра", не ми се понрави и сега.
В заключение, прекарах си хубаво и се върнах назад в годините, когато книгите-игри бяха едно от малките ни забавления в онези смутни години.
Линк към gamebook.bg (след регистрация): ТУК
Линк за свободно сваляне (след регистрация): ТУК
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.