"Цвете за покойници" от Колин Уолъмбъри (книга-игра)

Патрик О’Донъл и Рупърт са настоящи частни детективи и бивши полицаи – първият има проблеми с хазарта, а вторият с алкохола. Един ден на прага на кантората им се появява мистериозен клиент предлагащ добра сума пари, за да проследят младеж, който ще отиде да вземе писмо от пощенския клон на Грийнстаун. Всичко върви добре, докато Патрик не открива партньора си мъртъв, а обстоятелствата около смъртта му са меко казано странни.

„Цвете за покойници” излиза на няколко части в списание „Мегаигра”, а историята е пряко свързана с тази на „Гримоар” – събитията се разиграват след тези в разказа за Джо Бонанза. Младият Макс Будигър вече е напреднал в черната магия, макар че местонахождението на „Некрономикон” все още е неизвестно. И тук интерактивността е оставена на прекалено заден план за сметка на интригуващата криминална история. Изборите са една идея по-интересни от тези в „Гримоар”, но въпреки това цялостното разочарование от слабия игровия аспект е налице.

Друга прилика с гореспоменатата книга-игра е наличието на дълъг разказ, който е написан като завършек на историята. Като негатив бих посочил наивния момент в сюжета, представляващ писмената комуникация със самия Фюрер, който вярва, че като се назовава с друго име, това би било достатъчно, за да заблуди враговете си. Нищо, че в писмата Будигър го съветва как да вземе властта в Германия, и как да държи тълпата под свое влияние чрез страх. Колкото е наивно всичко това, толкова е и безвкусно и клиширано. Въпреки всичко цялостното усещане след прочитане на произведението е положително и Колин Уплъмбъри отново е показал добрите си разказвачески умения, отново в тандем с Грег Гатлинг.

Линк към сайта gamebook.bg (след регистрация): ТУК