"NBA - Краят на коридата" от Майкъл Майндкрайм (книга-игра)

 

Стигнах и до втората баскетболна книга-игра на Майкъл Майндкрайм, която по подобие на „Демоните в NBA”, също прочитам чак сега. Понеже двете имат много общо помежду си, ще направя нещо като паралел между тях. Приличат си още и стеченията на игрите, които направих: „Коридата” също я превъртях от първия път с известна доза късмет и тук-там познания за играта (голям фен съм на баскетбола, но на европейския и международния, и гледам доста мачове). За съжаление тук късметът е по-сериозно застъпен отколкото при „Демоните”, но това не ми пречеше да хвърлям зарове с трепет и да се вълнувам до края. И в двата финални плейофа победих в седми решаващ мач, а читателите знаят, че седмите мачове се решават изцяло от заровете...

 

Какво ми хареса:

 

+ И тук икономическата част на играта (сетъп-а) ми хареса и попълвах дневниците с удоволствие. Нямаше я Кали с уменията ѝ, но пак трябваше да се убеждават да останат играчи и да се посети местния колеж. Парите се определяха от късмета, но това не ме подразни. Отново имаше трансферен лист с играчи, които да привличаш. Изобщо, както трябва да бъде в подобна игра!

 

+ Този път положителното в тестовете беше, че имаше и въпроси за играчите ти. Ако имаш баскетболист със силен показател, това ще ти донесе допълнителни точки.

 

+ Макар, че резултатите се определяха до голяма степен от шанса, този път имаше малко по-голямо разнообразие в протичането на мачовете.

 

+ При цялото ми уважение към Суперагента и всичко, което е дал на книгите-игри от старата вълна, но това да вземаш решения от името на президент и треньор е доста по-реалистично. Включването в игра на Майк в първата книга ми дойде малко в повече, макар фантастичната основа на сюжета.

 

Какво не ми хареса:

 

- Прекалено много зарове и шанс. Особено във финалните четвърти и седмите мачове, където се предполага, че тактическите умения и индивидуалната класа на играчите би трябвало да имат повече тежест.

 

- Отново тестове с преобладаващи въпроси за отборите по онова време и статистиките им. Както споменах по-горе, тук поне имаше значение и класата на селекциата ти.

 

- Тук, за разлика от при „Демоните в NBA”, преиграваемостта е с една идея по-голяма, но ще се основава главно на заровете. Няма чак толкова много възможности за разнообразни трансфери и е напълно възможно да се мине по същия или подобен път като при първото изиграване.

 

 

Бих казал, че „NBA – Краят на коридата” също е задължителна за феновете на жанра и по-специално на баскетбола. Ако пък обичат да хвърлят зарове, ще си прекарат още по-приятно, особено ако приложат тази гейм-механика в решаването на онази част от тестовете, която се касае до познанията в областта на NBA от онези години...

 

"Демоните в NBA" от Майкъл Майндкрайм (книга-игра)

Първата спортна книга-игра в България и трета изобщо от автора. Този път Суперагентът е върнат в миналото, за да стане шампион на баскетболната асоциация с новосъздаден отбор от несъществуващ досега град. Фантастичният елемент е застъпен с този времеви парадокс, за да може спортната тематика да бъде вплетена в сюжетната линия на главния герой.

 

Самата книга не е особено трудна и успях да я мина успешно от първия път. Прекарах приятни часове с нея и успях да изпитам тръпката от едно време, когато всяка нова книга-игра беше празник за онова отегчено от училището дете на 90-те години...

 

Какво ми хареса:

 

+ Много добре направена икономическа/мениджърска част на играта, с която книгата стартира. За мен това беше най-силната и увлекателна част от играта.

 

+ Баскетболът в NBA беше много популярен в България през онзи период и спомените за предаването по БНТ с водещи Методи Манченко и Камен Алипиев се завърнаха с пълна сила. Спрях да следя NBA отблизо някъде през новото хилядолетие и познанията за него си останаха от периода на 90-те...

 

+ Добре са обяснени основните тактики в баскетола и имаше немалко тактически и логически избори базирани на правилата на играта. Показателите на играчите и отбора ти също оказваха влияние в някои моменти.

 

Какво не ми хареса:

 

- Тестовете свързани с отборите и играчите (данни от 1993 година), отдавна вече не са актуални. Вероятно за най-големите фенове на играта по онова време са били нещо страхотно, но за лаиците са били кошмар и тогава. С цел да си направя играта интересна, просто хвърлях зар, за да определя с какъв резултат минавам през тях. В плейофната фаза имаше и въпроси свързани с информация, която преди това си имал възможност да прочетеш. Това ми допадна значително повече – по-приемливо е да запаметиш няколко факта и да отговориш сполучливо на въпросите.

 

- Играта няма потенциал за повече от 1-2 преигравания, защото още при първото ще си наясно кои специалности са най-добри. Дори да използваш предложения от автора метод за определяне на специалностите чрез зар, остарелите тестове и само двата налични списъка с играчи за привличане ще омръзнат бързо. Може би единствено гоненето на по-убедителни победи в мачовете е някакво по-интересно предизвикателство.

 

В заключение, „Демоните в NBA” си има достойнствата и е задължителна за всеки баскетболен и спортен фен. Майкъл Майндкрайм поставя добро начало на хартиените спортни симулатори в много удачен за целта период...

 

 

"Ти си Дедпул" от Ал Юинг (комикс-игра)

 

Забавният Дедпул вече е герой и в комикс-игра! Циничният Уейд Уилсън пътува във времето и се среща с всякакви познати на нърдовете персонажи...

 

Историята е интересна, и е най-силната част на този продукт. Или казано по-просто: това е по-скоро КОМИКС, отколкото ИГРА. Нима няма правила и интерактивност вътре? Има, но те не биха задоволили старите геймъри и фенове на книгите-игри! Защо мисля така ли? Защото битките представляват хвърляне на зарове, и то най-често с голям хендикап в полза на врага. Освен ако не сте забелязали случайно някой предмет из комикса, и не сте решили да го приберете. Звучи готино – наблюдателен си и си взимаш нещо. Проблемът е, че имаш само три места в инвентара! А в изборът на предмети няма абсолютно никаква логика. Възможно е да те питат дали си взел грамофонна плоча или... кетчуп! Самата разклоненост пък е така наречената „вилица”, а изборите са доста фиктивни. Освен ако не попаднеш на някой край със смърт, няма какво толкова различно да се случи, с изключение на това, да минеш през историята в различна последователност. Затова служат и точките Тъга и Лошотия – чрез тях се определя последователността, като ако си играл добре, е възможно да се сдобиеш с предмети, които да направят живота на Дедпул по-лесен. Но и това зависи прекалено много от късмета.

 

Не, не си мислете, че не харесах „Ти си Дедпул”. Горният абзац беше по-сериозен анализ на игровата стойност на комикса. За мен силата му се крие в друго: историята, хубавия арт и хумора! Отказах се бързо да играя по правилата и просто прочетох всички възможни случки и панели... И накрая останах доволен! Забавлявах се и препоръчвам този комикс на феновете на Дедпул, на тези на книгите-игри, и онези само на комиксите. Enjoy!

 

Поредицата книги-игри „Пътят на Тигъра”

 НИНДЖА НО ЧИГИРИ
 

„Ще изчезвам в нощта, ще превръщам тялото си в

дърво или камък; ще потъвам в земята и ще минавам

през стени и заключени врати. Ще ме убиват много

пъти, но няма да умра; ще сменям лика си и ще ставам

невидим, за да ходя сред хората, без те да ме

виждат.”

В началото на 90-те години на миналия век издателство „Еквус Арт” пуска на българския пазар английската поредица книги-игри „Пътят на Тигъра” с автори Марк Смит и Джейми Томсън. Всеки, който е попадал на нея, навярно още си спомня малките книжки с ефектни корици. Парадоксалното в случая е, че като първа книга в България излиза реално третата – „Узурпатор!”. И така, озаглавените у нас книги 1, 2, 3 и 4 в оригинал на английски са 3, 4, 5 и 6. През 2014 г. Дейвид Уолтърс написва предистория, която се явява книга 0 – „Нинджа!”, а през 2015 г., за радост на почитателите, се издава финалната номер 7 – „Изкупител!”, в чието създаване участват и оригиналните автори, благодарение на което историята за нинджата отмъстител вече е завършена. Тази последна седма книга съвсем скоро ще се появи и на български, благодарение на верни фенове на поредицата!

Джейми Томсън споделя, че през 80-те нинджите не били толкова популярни като днес. Обещава ни един фентъзи свят, който за разлика от Средната земя на Толкин, не е само орки и гоблини. Нещо повече – в него нинджите са добрите! Името на този свят е Орб и в него ще проследим приключенията на нашия герой – Отмъстител. 

Да разгледаме и предните корици на българските издания, представени хронологично според събитията в тях:

2013 г., ИК „Книги-игри”

Превод: Константин Петров

 2017 г., Фенско издание

Превод: Николай Гьошев, Симеон Кръстев, Явор Ялъчков

 

1992 г., „Еквус Арт”

Превод: Галина Томова-Станкева

1993 г., „Еквус Арт”

Превод: Галина Томова-Станкева

1993 г., „Еквус Арт”

Превод: Галина Томова-Станкева

1993 г., „Еквус Арт”

Превод: Галина Томова-Станкева

 

2019 г., Фенско издание

Превод: Илиян Апрелев

 

Правила:

Една от механиките в тази поредица е провеждането на битки, в които дейно участие имат заровете. Като една нинджа, която е майстор на ръкопашния бой, разполагаш с четири техники: хвърляне на шурикен, удар с ръка, удар с крак и хвърляне на противника. Всички те си имат показател – колкото по-висок е той, толкова по-голям е шансът да поразиш противника. Употребата на шурикени (започваш с 5) се извършва, само когато в текста изрично е посочено. Най-общо казано, ударите с ръка са по-лесно осъществими от тези с крак, но те са и по-малко болезнени за врага. Ако пък успешно хвърлиш противника, след това ще имаш възможността да нанесеш „смъртоносен удар”. Провалиш ли се обаче, се откриваш за атака и защитата ти намалява. Когато врагът те напада, може да избереш дали да блокираш. При успешно париране, следващата ти атака ще е по-неефективна, защото си изгубил време и противникът има време да реагира. Друг интересен похват са точките за Вътрешна сила. Овладял си умението да освобождаваш вътрешна енергия и така ударите ти стават по-опасни. Уловката тук е, че трябва да решиш дали да използваш една от петте си точки, преди да нападнеш. Така, ако атаката ти е неуспешна, също изразходваш вътрешна сила. При успех, нанесените щети се удвояват. Когато влезеш в битка, ще ти бъде полезно да записваш точките за Защита и Издръжливост на противника. Следните илюстрации добре онагледяват всички удари и хвърляния, които владееш:

Нека разгледаме кратък пример, който ще даде по-ясна представа за сраженията:

Върколак

Защита срещу удар с ръка: 6

Издръжливост: 14

Щети: 1 зар + 2

Хвърляш два зара и сборът им е 2+3=5. Тъй като 5 е по-малко от 6 (защитата на върколака), ударът ти е неуспешен и той те контраатакува. В текста е указано, че твоята защита срещу атаката му е 7. Хвърляш два зара и получаваш 3+6=9, което е по-голямо от защитата ти, следователно си ударен. За да разбереш размера на понесените щети, хвърляш един зар, който показва 2. Добавяш към него още две (върколакът причинява щети в размер на 1 зар + 2) и получаваш 4. Вадиш това число от твоята Издръжливост: 20-4=16. Новите ти точки живот са 16.

Използването на умения и предмети също е част от геймплея:

Умения: Шурикен-джуцу (започваш задължително с него), Улавяне на стрели, Акробатика, Имунитет срещу отрови, Престорена смърт, Изкуството да се изплъзваш, Отровни игли, Ключалки и капани, Катераческо изкуство

Предмети: Нинджа облекло, Железни ръкави, Дихателна тръба, Гарота (тънка тел за удушаване на противника), Взривна смес, Кремък и огниво, Риба-паяк (отровна риба), Кръвта на Нил (силна отрова)

Накрая да обърнем внимание и на Съдбата – късметът играе важна роля в света на Орб. Когато се наложи да направиш такава проверка, хвърляш два зара и ако сборът е 7-12, значи имаш късмет. Ако е 2-6, богинята на съдбата ти е обърнала гръб.

Това са основните правила представени накратко.

До нови срещи и нека вашата Издръжливост не пада никога до 0!

New Star Soccer 3 – компютърна игра

Ако сте фенове на поредицата Fifa и футболните мениджъри, тази игра би ви допаднала! Създателят ѝ Саймън Рийд споделя, че е имал желанието да играе футболен симулатор, в който действително да се преживяват възходите и паденията на професионалния състезател. Като конкретни вдъхновения посочва „Footballer Of The Year” (на Gremlin) и „Championship Manager” (на SI Games). Основната част е писана на Visual C+++, а мач енджина на Blitz Basic. NSS3 стои някъде по средата на хронологичната последователност (излиза около 2005 година) – има както първа и втора част, така и четвърта, пета и т.н. При мен се получи нещо като при Heroes 3 – знам, че има по-нови и с по-красива графика (от 2D е станала 3D), но на мен ми допада тази.

 

Нека обърнем внимание и на самия геймплей: влизате в ролята на млад футболист роден през 1988 г. (тогава на 17) и трябва да изкарате проби в някой отбор. Според това на какъв пост сте избрали да играете, ви подлагат на различни тестове. Ако се справите добре (зависи на каква трудност сте избрали да играете), ви предлагат договор. Самите изпитания служат още и за да се определят оценките на основните показатели. С течение на времето те се подобряват или влошават – между мачовете може да тренирате (стига да имате достатъчно енергия), а когато се контузите, губите от тези точки.

 

Всяко начало е трудно и тук това важи с пълна сила (особено ако сте избрали да играете на най-високата трудност). След като подпишете договора е много тежко с началните си показатели да станете титуляр и най-доброто, на което може да се надявате, е да влизате като резерва в последните минути на мача. Тук създателят предвидливо е въвел опцията да увеличите скоростта, за да може времето до влизането на терена да мине по-бързо. Начинът на игра е като при Fifa с разликата, че понеже управлявате само вашият играч, има и бутон „Calling”. С него сигнализирате на съотборниците, че искате да ви подадат топката. Ако отношенията ви с тях не са добри, това най-често няма да се случва. В тази игра личните взаимоотношения са много важни. Освен със съотборниците, имате такива с треньор, фенове, семейство, приятели, медии, спонсори и... приятелка. Ниските нива на тези показатели ще доведат и до намаляване на футболните ви умения по време на мач. Не се ли разбирате с треньора... досещате се – ще седите на резервната скамейка! Когато самочувствието ви е спаднало, защото сте играли лошо или не сте титуляр, винаги може да отидете и да пиете по едно. Прекалите ли обаче, ще се алкохолизирате, след което медиите ще научат и положението ви ще стане още по-тежко. Със спечелените пари бихте могли да си купувате всякакви вещи... дори състезателен кон! Има възможност за посещения в казино, където да играете на рулетка, блек джек и други игри на късмета.

След като вече станете добър и богат футболист (с висока заплата и крупни спонсори), ще може да правите скъпи подаръци на хората около вас и така да компенсирате неприятните моменти,  както когато отказвате да гледате кучето на някой близък, защото предпочитате да изразходвате енергията си за тренировка...

По време на летния и зимния трансферен прозорец ще получавате оферти от отбори и първенства, които отговарят на моментната ви класа. Ако не сте доволни от нещо в сегашния си клуб, бихте могли и сами да поискате да бъдете продаден, което разбира се, ще намали обичта на феновете към вас.

Няма да описвам всички възможности, които предлага това малко бижу, а ще ви препоръчам сами да пробвате и да ги откриете. Ако си падате по ретро игри, не вярвам да пропуснете NSS3! Както беше написал един потребител за нея в интернет, това е като да отидеш на бар и да се прибереш вкъщи с някое прилично изглеждащо момиче – със сигурност има и по-хубави от нея, но то може да се окаже точното за теб...